Царевичен стъблопробивач

Европейският царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis) произхожда от Европа.

Той нанася най-големи щети на царевицата, както и на просото, конопа и хмела; способен е да увреди пипер,соя и памук.

Жизнен цикъл

Популациите на европейския царевичен стъблен пробивач преминават два пъти през стадия на какавидата – първо през май и юни, а след това отново през юли и август. През зимата той остава в ларвен стадий. Температури, надвишаващи 10 °C, предизвикват другите стадии на развитие.

Първото поколение на царевичния стъблопробивач, което се развива през късната пролет, се храни с листата и стъблата на царевичните растения.

Второто и третото поколение се храни с царевичния кочан, листната обвивка и кочаненото стъбло.

Европейският царевичен стъблопробивач преминава през четири етапа на развитие – яйце, ларва, какавида и възрастен индивид. Насекомото се нарича молец във възрастния си стадий. Възрастните молци снасят яйцата си върху царевичните растения. От яйцата се излюпват ларви. Ларвите имат пет фази на развитие, които са последвани от период на диапауза или хибернация.

След този интензивен период на развитие от какавидата се появява възрастен молец. Продължителността на етапа на какавидата се определя от фактори на околната среда, като температура, брой часове светлина и хранене на ларвите, в допълнение към генетиката.

Яйцеполагане

Възрастните са способни да прелетят десетки километри в търсене на места, подходящи за яйцеснасяне.

За да започнат яйцеснасянето, възрастните се нуждаят от вода. Поради това разпространението на насекомите зависи от валежите през пролетния и летния период.

За първи път женският молец снася яйца през юни.

Яйцата се снасят от долната страна на листата на царевичните растения в близост до средата на венеца. Около 90 % от яйцата се снасят на листа точно под основния кочан, а равен брой яйца се снасят над и под този лист, с лек уклон към долните листа.

Плодовитостта на женските варира в границите от 200-700 яйца, най-много до 1250 яйца. Яйцата се снасят като килийки, които включват от 2 до 70 и повече яйца (най-често между 20 и 40).

Те се снасят в застъпваща се конфигурация и са бяло-жълти. Докато ларвите се развиват в яйцата, те стават все по-прозрачни и се виждат черните главички на незрелите гъсеници. Гъсениците се излюпват, като  прогризват  яйцата. Яйцата се излюпват в рамките на три до седем дни.

Ларва

Напълно развитата ларва е дълга 1,9-2,5 см. Цветът на ларвите варира от светлокафяв до розово-сив и има забележими малки, кръгли, кафяви петна на всеки сегмент по тялото. С израстването си те достигат между 2 и 20 mm. Ларвите се хранят с царевичните стъбла и се заравят в стъблото и кочана.

След приключване на храненето си ларвите презимуват в растителните остатъци. Цялостното развитие преди какавидирането продължава средно 50 дни.

Възрастни

Европейският царевичен стъблопробивач е дълъг около 2,5 cm и има размах на крилата 1,9-2,5 cm. Женската е жълтеникавокафява с тъмни, неправилни, вълнообразни ивици по крилата. Мъжкият е малко по-малък и по-тъмен.Те са най-активни преди зазоряване.

Продължителността на живота е между 5 и 20 дни.

Диапауза

Диапаузата, известна също като хибернация, се предизвиква при европейския царевичен стъблопробивач от промените в температурата и продължителността на деня. При по-високи температури по-краткият фото период е достатъчен, за да предизвика диапауза. При 13,5 часа светлина, последвани от 10,5 часа тъмнина, 100 % от ларвите на европейския царевичен стъблопробивач навлизат в диапауза независимо от температурата в диапазона от 18 до 29С.

Хиберниращите ларви оцеляват лесно и след дълги периоди на много ниски зимни температури. При високи температури и дълъг фото период по-малко ларви навлизат в диапауза.