Александра Антонова, БТА

Добруджанският съюз на зърнопроизводителите (ДСЗ) ще поиска дерогация на опалването на стърнища при нападение от вредители и на обеззаразяването на семена на слънчогледи и царевици, каза в пресклуба на БТА в Добрич Радостина Жекова, председател на браншовата организация.

Това ще се случи през Националната асоциация на зърнопроизводителите, тъй като проблемът е национален, допълни тя. Искането е свързано с масовото разпространение на ливадната пеперуда, която до момента е засегнала около 30 на сто от слънчогледовите площи в Добруджа. Според Жекова нападението ще намали добива на слънчоглед, но не и производството на олио за страната.

Тя обясни, че земеделците в Добруджа за първи път се сблъскват с този вредител. Те обаче своевременно са подали информация в местните структури на „Растителна защита“ към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). „Държавата в лицето на БАБХ не си свърши работата. Това е истината. Оттам насетне в София им отне шест дни да разпишат три листа хартия“, каза председателят на ДСЗ. Тя припомни, че според Закона за опазване на пчелите българските земеделци нямат право да пръскат цъфтяща растителност.

„Това трябваше да направи държавата, а тя не го свърши своевременно. Имаме огромни проблеми с неприятели по царевицата и това е благодарение на позеленяването на политиката, която Европа води. Не казвам, че не е правилна, но има ситуации, в които нашата държава в лицето на Министерството на земеделието трябва да предприеме адекватни мерки“, допълни Жекова.

Към средата на август се очаква трето поколение на ливадната пеперуда. Тя се наблюдава най-много по морето – в Добричка и Варненска области и в отделни части на Южното Черноморие, но навлиза все по-навътре в страната, каза Петко Василев, управител на KWS България. По думите на Людмил Стоянов, директор маркетинг и продажби на „Органик инвест био защита“ ООД, вредителят е стигнал до Радомир. „Софийското поле вече е нападнато. Много бързо се разпространяват, носени от въздушни течения, а и те самите са мобилни и прелитат на далечни разстояния“, каза Стоянов.

Според Василев трябва да се пристъпи към интегрирана борба с всички неприятели по полетата. В противен случай, те ще се появят отново напролет и ще изложат на риск следващата земеделска продукция. „Ако не се вземат незабавни мерки, проблемът ще се натрупа и за догодина ще имаме огромен запас от този неприятел по нивите и полетата, което може на 100 процента да компрометира реколтата“, допълни Стоянов.

Трихограмата е полезно насекомо с размер 0,3 – 0,5 мм, което е естествен враг на разред lepidoptera, от който са ливадната пеперуда и царевичният стъблен пробивач, обясни проф. д-р Вили Харизанова, ентомолог и декан на Факултета по растителна защита и агроекология в Аграрния университет в Пловдив. То снася яйцата си в яйцата на вредителите и по този начин ги унищожава.

Плътността му в природата обаче не е достатъчна, особено при монокултурно земеделско производство. Освен това насекомото не може да стигне до вътрешността на посевите, тъй като прелита на едва 15-20 метра, поясни проф. д-р Харизанова. Затова се налага метод на колонизация, при която големи количества промишлено произведена трихограма се разпръсква равномерно с дронове, за да достигне до всички яйца на вредни пеперуди.

„Точно този момент е изключително подходящ да се използва трихограма, защото след като започне летежът на пеперудите, започва снасянето на яйцата. Трихограмата намира яйцата, където и да са снесени, паразитира ги и ще има много малък процент излюпени гъсеници“, смята тя.

По думите ѝ, ако тази мярка не бъде предприета, гъсениците „ще се доизхранят в плевелната растителност, ще какавидират в почвата и напролет пеперудите ще тръгнат да летят навсякъде“. Проф. д-р Харизанова допълни, че ливадната пеперуда е всеяден мигриращ вид, който прелита на големи разстояния, а затоплянето на климата прави поведението ѝ непредсказуемо. Според нея няма как да знаем дали плътността на вредителя е достигнала своя пик, или той предстои догодина.

Радостина Жекова очаква след жътвата на слънчогледа, която ще започне след 10-15 дни, ливадната пеперуда да се прехвърли върху царевицата, а догодина – върху пшеницата и евентуално върху овощните градини. Проф. д-р Харизанова обаче се опасява, че предвид продължителността на яйчния стадий – от 3 до 10 дни, и високата плътност на вредителя, той би могъл да скелетира листата на слънчогледа с голяма скорост. „Аз бих се притеснявала и за площите, които все още не са ожънати, да не говорим за други култури“, каза тя.

 

Categories:

Tags:

Comments are closed