ТЕХНОЛОГИЯ ЗА БИОЛОГИЧНА ЗАЩИТА НА ГОРСКИТЕ И ПАРКОВИ НАСАЖДЕНИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПРОМИШЛЕНИ КУЛТУРИ ТРИХОГРАМА

Научностопанската дейност на Органик Инвест Био Защита ООД е насочена към решаване на стратегически важен проблем – защита на растенията от неприятели.

Ние разполагаме с технология за масово индустриално отглеждане на Tрихограмма (Trichogramma) – паразитоид с големина под 1 мм. Паразитира яйца на над 180 вида пеперуди. След имагинирането си трихограмата намира яйцата на неприятелите и снася в тях. Ларвите на парзитоида се излюпват в яйцето на неприятеля и изяждат вътрешността му.

Делът на видовете пеперуди (Lepidoptera) в горските насаждения е над 40% от общия брой на неприятелите.

В европейската фауна присъстват около хиляда вида листозавивачки (Tortricidae), в България са повече от 50 вида.  В българските гори доминират повече от 16 вида. От цялото видово разнообразие на вредители в горските масиви, трихограмата паразитира предимно върху яйцата на листозавивачките. В тази група са също и педомерките.

Гъсениците на Листозавивачките водят скрит начин на живот. При някои видове гъсениците завиват листата като тръбичка и се хранят скрити, при други –  минират листата, повреждат пъпките, цветовете, стъблата, корените, правят тунели под кората или се хранят в семената и плодовете.

Женските снасят яйца поединично, по-рядко на групи,  върху листа, плодове, върху кората на дърветата или под люспите на пъпките, в пукнатини, рани.  При много видове яйцата са покрити със секрет, отделен от специални жлези при женските пеперуди, или с люспици, отделени от крилата.

Повечето листозавивачки  са много опасни вредители по горски и паркови насаждения, овощни градини, лозя и ягодоплодни култури.

Важно е да се знае, че освен пораженията, които гъсениците на листозавивачките  причиняват на дърветата, те играят много важна положителна роля. Факт е, че диапаузиращата трихограма  зимува в яйцата на тези листозавивачки, както от природните популации, така и трихограмата, която заселваме през лятото.

Това е много важна част от нашата технология. В началото на пролетта от паразитизирани яйца на листозавивачките  се излюпват жизнеспособни трихограми от природни популации, които интензивно търсят яйца в короните на дърветата, както на листозавивачки, така и на други видове пеперуди. Следователно технологията, която предлагаме, включва универсален механизъм за саморегулиране на горските екосистеми. В технологията  за разселване на промишлена/лабораторна култура от трихограма се извършва  през периода на масово снасяне на листозавивачките.

Изброените  тук видове листозавивачки са основният ресурс за размножаване и разселване на трихограма в горите. Този ресурс практически изчезва при използване на химикали, които масово унищожават гъсениците на листозавивачките, но и всички ентомофаги, включително трихограма. Това е още едно много важно предимство на технологията, която предлагаме. Необходимата икономическа ефективност се постига не чрез пълно унищожаване на всички видове, а чрез дългосрочно динамично поддържане на броя на вредителите на подпрагово ниво.

 

Видов състав на най-опасните видове листозавивачки в горските и парковите насаждения на България.

Видове Листозавивачки, зимуващи в стадий яйце:

  • Глогова листозавивачка  Archips crataegana Gb
  • Розена листоверток Archips rosana L
  • Кафявопетниста листозавивачка Archips xylosteana L
  • Exopatecongelatella Cl
  • Aleimma loefligiana Cl
  • Зелена дъбова листозавивачка Tortrix viridana L
  • Acleris rhombana
  • Acleris varidana

Листозавивачки, зимуващи в стадий гъсеница:

  • Плодова корогризачка Adoxophyes orana F
  • Physholoma leheana l
  • Torteicodes tortricella Hb
  • Лозова листозавивачка Sparganothis pilleriana Den
  • Червена пъпкозавивачка Spilonota ocellana F
  • Кореста завивачка Enarmonia formosana Scop
  • Ореховият плодов червей (Laspeyresia amplana)
  • Кестеновият молец (Laspeyresia splendana)

Подчертаваме, че трихограмата еднакво ефективно заразява всички яйца на листозавивачки. Обръщаме внимание на дървесните  и храстови видове, които се нападат от гъсениците на листозавивачките: дъб, бреза, кленове, ясен,  акация, планински бор, ела, иглолистни дървета, всички овощни култури, горски плодове.

Щетите от листозавивачки  са значителни. Масовото им разпространение е съпроводено с физиологично отслабване на дърветата и заселването на неприятели по стъблата- корояди, беловинояди и др. Освен това, отслабените дървета се нападат и от причинители на болести и са много по-податливи на заболяване – фитопатогенни гъбички, бактерии и вируси.

Същност на технологията за био защита:

В България се е прилагала аналогична защита на горските и паркови масиви и насъждения с използването на Tрихограма (Trichogramma) до началото на 90–те години на миналият век.

  1. Наблюдение – визуално и с феромони и свето уловки. Събиране, анализ и видова идентификация на събрани листозавивачки.
  2. Определяне нивото на жизнеспособност и потенциална вредоносност. Установяване на средна популационна плътност.
  3. Определяне на тази основа на нормите, сроковете и кратността на колонизиране на трихограмата
  4. Подготовка на необходимото оборудование за въздушно разселване (колонизиране) на трихограмата по дърветата чрез равномерно разпръскване.
  5. Оценка на ефективността на технологията по определени критерии: биологичен – паразитирани яйца на листозавивачки (%); икономически – повредени растения, листа, плодове (%); екологичен – видово разнообразие на ентомофаги на единица площ – възрастни и ларви на хищници, като калинки, хищни акари, ларви на сирфидни мухи и други видове.

Обикновено, за да се защитят горските насаждения от листозавивачки и свързани вредители, се извършват 1-2 разселвания (колонизации) на трихограма.