Царевичен стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis Hbn.)

.

Икономически важни неприятели (фитофаги) в царевицата:

Царевичен стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis Hbn.) е най-опасният неприятел по царевицата. Той нанася биологични и технични поражения:

– При биологичните поражения загубите на зърно достигат 15–40%.

Освен пряката вреда, в резултат на храненето на царевичния стъблен пробивач, се създават условия за проникване на  причинители на болести, като главня, фузариоза, гниене по кочаните и др.

Техничните поражения са от пречупването на стъблата и кочаните в резултат от вредната дейност (храненето) на царевичния стъблен пробивач. Затрудняват механизираното прибиране на реколтата – загубите достигат 50–80%.

Род Ostrinia включва около 20 вида неприятели. В Европа се срещат 6 вида, от които само царевичният стъблен пробивач нанася вреди по царевицата.

В България царевичният стъблен пробивач  развива  1–2 поколения годишно.

Царевичния стъблен пробивач зимува в растителните остатъци (в тунелите в основата стъблата) като напълно развита гъсеница. Напролет, преди какавидиране, гъсеницата прогризва кръгъл отвор, от който ще излезе имагото (възрастното). Пеперудите летят активно на разстояние до  2-3 км. Средната плодовитост е 270–780 яйца.

Вредността на царевичния стъблен пробивач  значително нараства с увеличаване на нормите на минерални торове, особено азотни.

Увреждането на царевицата от царевичния стъблен пробивач води до рязко увеличаване на заразяването с главня и фузариоза.

Вредители

vzrastno

Възрастно

jayce

Яйца

Larva_1

Гъсеница

Larva_2

Гъсеница

probivach

Стъблен пробивач

Povredi_2

Повреда

Povredi_1

Повреда

Povredi_3 fuzario

Повреда

Разселване на трихограма за борба и контрол над Царевичният стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis).

Началното на яйцеснасянето, протича от 2 до 7 дни, по долната страна на листата на групи по 10–25–90 яйца.

Съществуват два метода за колонизация (разселване) на трихограмата, свободно и капсулно. И двата метода ги практикуваме и са успешни при правилното соблюдение на технологията:

– При свободното разселване, се колонизира трихограма, на порции във вид на яйца от височина 7-12 метра., като по този начин яйцата се разстилат на голяма площ от върховете на растението и до земята. Трихограммата се излюпва в рамките на 2-3 часа след колонизирането и веднага започава да действа.

Даденото разселване може да бъде извършено само от късна вечер и до сутринта при температури от +14 до +25° C.

Ефективноста при такова разселване е огромна и моментална но кратноста на колонизация е до 5-6 дни. Тоест необходими са две или три разселвания на всеки 4-5дни. Метода се прилага в Канада, Китай и бившите съветски страни.

Капсулата е целулозен контейнер устойчив на влага и температурни колебания, саморазграждаща се в природата. Колонизира се от 7-30м. височина (в зависимост от летателният апарат), по 10 капсули на декар.

При капсулното разселване, ние колонизираме трихограма, три срока на раждане (в Германия дори шест), 1/3 – се ражда в рамките на 2-3 часа; 2/3 – на четвъртият ден; и 3/3 на осмият ден. По този метод само с едно разселване гарантирано покриваме период до 12 дни.

Първото разселване на трихограмата започва, когато се достигне праговия брой уловени мъжки чрез свето и феромонови уловки, или чрез визуален анализ, при плътност 2,0–2,5 яйчни купчинки на 100 растения.