Царевичен стъблен пробивач
Ostrinia nubilalis Hb.
Разред Lepidoptera, Сем. Огневки Pyralidae
Гостоприемници
Типичен полифаг и напада около 240 културни и диви растения от 40 семейства. У нас е опасен при царевица, коноп, пипер, просо, сорго, слънчоглед, тютюн, памук, соя и др.
Жизнен цикъл
Развива 2 поколения годишно и зимува като възрастна гъсеница в стъблото на царевицата, конопа и др. Напролет при температура над 15°C презимувалите гъсеници какавидират. Какавидният стадий продължава 10- 25 дни. Пеперудите летят май и юни през нощта, а през деня се укриват в растенията. По това време царевичните растения са с 5-8 листа и пеперудите обикновено не снасят по тях, а по конопа. Ако няма коноп се снасят по царевицата.
Развива 2 поколения годишно и зимува като възрастна гъсеница в стъблото на царевицата, конопа и др. Напролет при температура над 15°C презимувалите гъсеници какавидират. Какавидният стадий продължава 10- 25 дни. Пеперудите летят май и юни през нощта, а през деня се укриват в растенията. По това време царевичните растения са с 5-8 листа и пеперудите обикновено не снасят по тях, а по конопа. Ако няма коноп се снасят по царевицата.
Яйцеснасяне
Яйцата се снасят на купчинки, от долната страна на листата, наредени като люспи на риба. Средната плодовитост е 250-400 яйца.
Ембрионалното развитие е 3 до 14 дни.
Ларва
Изхранените гъсеници прогризват кръгъл отвор по стъблото, замрежват го с паяжина и какавидират в рехав пашкул. Пеперудите от новото поколение се появяват 2-3 седмици след какавидирането и летят от втората половина на юни до края август.
Снасят яйцата си главно по царевицата. Излюпените гъсеници отначало се хранят в пазвите на листата, а след това се вгризват в стъблата, където правят вертикални и хоризонтални галерии, изпълнени с огризки, екскременти и оплетени с паяжинни нишки. През есента напълно развитата гъсеница прави рехав пашкул в остатъците от нападнатите стъбла и там презимува.
Повреда
Новоизлюпените гъсеници нагризват долния епидермис и паренхима, обикновено в близост до листното влагалище, а по късно изгризват неправилни ивици. В стъблата правят хоризонтални и вертикални ходове. При конопа и другите гостоприемници с по тънки стъбла ходовете са само вертикални. Листата над мястото на повреда завяхват и изсъхват, а останалите, на които не са повредени проводящите тъкани, остават здрави. Повредените растения изостават в развитието си, дават нисък добив или се пречупват около отвора и полягат. Освен стъблото гъсениците повреждат метлиците, сърцевината и по рядко зърната в кочаните. При пипера нападат семената на чушката, а при слънчогледа питите. В райони, където не се отглежда коноп, и двете поколения се развиват по царевицата.
Пеперудата е с ясно изразен полов диморфизъм. Дължината на тялото е 13-15 mm. Мъжката е по-тъмно оцветена (сиво-кафява), при размах на крилата достига 22-26 mm.
Женската е светложълта до светлокафява, с две напречни кафяви начупени ивици на предните крила. При размах на крилата достига 27-32 mm.
Царевичен стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis Hbn.) е най-опасният неприятел по царевицата. Излюпената гъсеница напада:
- метличката на растението, като я прегризва и прекъсва процеса на опрашването – от 4-ти до 10-ти лист при вегетацията
- рамената от ствола към кочана, като прекъсва хранителните артерии и ги пречупва – след 8 лист при вегетацията
- кочаните, впиват се на ранен стадий при формирането и прекъсват развитието – след 8 лист при вегетацията
- самият ствол на растението, като се храни с тъканта и образува кухина, растението лесно се пречупва, дори от порив на вятър.
- загубите на зърно достигат 15–40 %, както и води до рязко увеличаване на заразяването с главня и фузариоза.
- от пречупването на стъблата и кочаните се затрудняват механизираното прибиране на реколтата – загубите достигат 30–90 %
Продукти:
