Удивителнозначната нощенка е разпространена в цялата страна. Това е един от най-често срещаните видове през последните години. Храни се с повече от 75 вида растения от 32 семейства. От „културните” си гостоприемници най-много предпочита цвекло, слънчоглед и фъстъци.
Удивителнозначната нощенка развива две поколения годишно. Зимува като възрастна гъсеница в почвата. Гъсениците какавидират през пролетта.
Снасят яйцата си на купчинки по най-долните листа, предимно по плевелната растителност и ги покриват с лепкав секрет. Една женска снася до 900 яйца.
Ембрионалното развитие продължава от 7 до 10 дни.
Новоизлюпените гъсеници отначало живеят по повърхността на почвата. По-късно част от тях се укриват в почвата, а други остават на повърхността, но се хранят през нощта. Те нанасят същите повреди като Зимната нощенка. Изхранването им продължава около 30 дни. След като завършат развитието си, част от тях изпадат в диапауза още през лятото, презимуват в почвата и какавидират на следващата пролет (през май), а друга част се развиват без диапауза и какавидират в почвата същото лято. Поради тази особеност на вида пролетното поколение може да е с по-висока плътност, а лятното – с по-ниска.
Какавидният стадий продължава около 10-12 дни.
Пеперудите от лятното поколение летят през юли-август, а гъсениците се хранят до края на октомври. При понижаване на температурите преминават в почвата и там зимуват. Гъсениците, които не успеят да завършат развитието си до настъпване на студовете загиват.
Гъсеницата е землисто-сива, без блясък, с дължина на тялото 35-40 mm. Кожата е неравномерно гранулирана (с дребни и едри зърна). Главата е светлокафява.
Какавидата е жълтеникавокафява. Дължината е 16-17 mm.
