Шарен гроздов молец Lobesia botrana Den. et Schiff.

Разред Lepidoptera Сем. Листозавивачки – Tortricidae

Гостоприемници: лоза. В България е разпространен повсеместно. Предпочита сортовете с мискетов аромат и жълто-зелена ципа на зърното и най-силно напада Мискет Отонел, Перл дьо Ксаба, Царица на лозята, Мискет хамбургски, Тамянка, Чауш, Димят, Болгар, и др., а по-слабо – сортовете без мискетов аромат и с виненочервена, тъмносиня, тъмночервена и синьочерна ципа на зърното, като Мерло, Мавруд, Каберне Совиньон, Кардинал, Аликант буше, Пино ноар и др.

Жизнен цикъл:  Развива 3 поколения годишно и зимува като какавида, предимно в цепнатини по и под кората на лозовите растения и органично в почвата.

Летежът на пеперудите от презимувалото поколение започва, когато средната денонощна температура на въздуха, за десетина дни, се повиши над 10-120С – обикновено през април и продължава до края на май – средата на юни. Пеперудите са активни привечер и в началото на нощта. Средната плодовитост е от 25 до 50. Яйцата се снасят поединично, главно по прилистниците на цветните бутони и дръжките на ресите. Продължителността на яйчния стадий е от 4 до 10 дни. Ларвният стадий продължава 18-26 дни. Гъсениците какавидират главно в местата на повредата. Какавидният стадий е 5-7 дни.

Летежът на пеперудите от второ поколение започва обикновено през втората половина на юни и приключва към края на юли. Пеперудите от това поколение снасят яйцата си по ягоридата и зазряващите зърна.  Температури над 35-36оС и влажност на въздуха под 40-30%, както и топлите и сухи ветрове са неблагоприятни за пеперудите, които живеят кратко (само няколко дни) и снасят малко фертилни яйца.

Пеперудите от трето поколение летят от края на юли – началото на август до втората половина на септември. Те снасят яйцата си по зазряващите и вече узрели зърна на гроздето. Гъсениците какавидират в местата на зимуване.

Повреда: Гъсениците от първо поколение изгризват цветните бутони и ги оплитат с копринени нишки. По тези нишки повредата лесно се установява още в началото на вредната дейност. Гъсениците често нагризват разклоненията на ресата и части от нея опадват на земята. По този начин те предизвикват загиване на много повече цветни бутони, отколкото са в състояние да повредят пряко. В зависимост от сорта, една гъсеница може пряко да повреди от 40 до 80, а косвено от 85 до над 170 цветни бутона. Три-четири гъсеници могат да унищожат напълно една реса.

Гъсениците от второ поколение повреждат зърната с големината на грахово зърно (ягоридата), а при ранните сортове и зазряващите зърна, като ги нагризват, изгризват вътрешността им и семената. Слабо ги оплитат с копринени нишки. Една гъсеница поврежда от 7 до 24 зърна.

Гъсениците от трето поколение повреждат зазряващите и узрелите зърна, като слабо ги оплитат с копринени нишки. Една гъсеница поврежда от 12 до 18 зърна. Повредите, причинени от второто и третото поколение, създават благоприятни условия за развитие на гъбни болести, причинители на гниене на гроздето, като Botrytis cenerea и др., с което размерът на вредата се увеличава.

Биологичен контрол: Срещу яйцата може да се използват паразити от род Trichogramma – по 80 000  – 100 000 броя на 1 декар, колонизирани 3-кратно срещу всяко поколение.

През втората половина на март може да се установи числеността и жизнеспособността на зимуващите какавиди конкретно за всяко лозово насаждение. При наличие на 0,3-0,4 жизнени какавиди средно на 1 лоза съществува опасност за реколтата през годината.

През третата десетдневка на март за Южна България и първата десетдневка на април за Черноморското крайбрежие и Северна България, се поставят феромоновите уловки – по 1 на всеки 250-300 декара лозя. През април се провеждат наблюдения върху ресите за установяване началото на яйцеснасянето и плътността на яйцата. През май наблюденията продължават за установяване популационната плътност на гъсениците. Те се откриват лесно по рехавите паяжинни нишки, в мястото на храненето. Наблюденията трябва да продължат и при следващите две поколения.

vazrastno-2303221

Възрастно

jaice-2303221

Яйца

larva-2303221

Ларва

kakavida-2303221

Какавида и пашкул

Еднопоясен гроздов молец – Еupoecilia ambiguella Hb.

Сем. Phaloniidae

Гостоприемници: лоза. Предпочитанието на вида към сортовете лози е както при шарения гроздов молец. Той е втори по значение неприятел на лозата след шарения гроздов молец.

Жизнен цикъл:  Развива две поколения годишно и зимува като какавида под кората на лозите.

Летежът на пеперудите от първо поколение започва през третата десетдневка на април и продължава до втората половина на юни. Яйцата се снасят поединично главно по цветните бутони и прилистниците и рядко и по други зелени части на растенията. Една пеперуда снася от 18 до 70 яйца. Яйчният стадий е от 5 до 12 дни. Излюпването на гъсениците започва обикновено през втората половина на май, но е най-масово през първата половина на юни. Гъсениците от първото поколение изгризват вътрешността на цветните бутони и ги оплитат с копринени нишки. Те си построяват укрития от огризки и извержения, които също оплитат с копринени нишки. Една гъсеница поврежда до 50-70 цветни бутона. Ларвният стадий продължава 24-33 дни. След завършване на развитието си, ларвите  какавидират главно в местата на повредата и по листата. Какавидният стадий продължава 8-15 дни.

Летежът на пеперудите от второ поколение започва през третата десетдневка на юни – началото на юли и продължава до първата половина на август. Пеперудите снасят яйцата си по ягоридата, зазряващите и зрели зърна и по дръжките на зърната. Една пеперуда снася 20-43 яйца. Пеперудите и от това поколение са много чувствителни към влажността на въздуха. Яйчният стадий продължава от 5 до 9 дни. Гъсениците завършват развитието си за 61-80 дни. След това не какавидират веднага, а остават в зърната в продължение на 15-20 дни и тогава се отправят към местата на какавидиране и зимуване – под кората на лозовото растение по стъблото, по чеповете, рамената, цепнатините и на други места.

Повреда: Гъсениците се вгризват в зърната непосредствено след излюпването. Те изгризват вътрешността на ягоридата, зазряващите и узрелите зърна, а така също и семената. Обикновено се вгризват откъм дръжката на зърното или в мястото на допиране на зърната едно в друго. Една гъсеница поврежда до 15-20 зърна. Повредите по ягоридата, зазряващите и узрелите зърна създават условия за развитие на причинители на гниене.

Контрол:  както при шарения гроздов молец.

ednopoiasen-vazrastno-2403221

Възрастно

ednopoiasen-larva-2403221

Ларва

ednopoiasen-larva-2403222

Ларва

ednopoias

Повреда

Лозова листозавивачка – Sparganothis pilleriana Schiff.

Сем. Тortricidae

Гостоприемници: лоза.  В България се среща главно в лозовите насаждения по поречието на Дунав и по Черноморското крайбрежие, а през отделни години и в др. райони.

Жизнен цикъл:  Развива едно поколение годишно. Зимува като млада нехранила се гъсеница в копринено пашкулче под старата напукана кора на лозата, по повърхността на почвата и в растителни остатъци.  През втората половина на април – началото на май гъсениците напускат местата на зимуване и се заселват по младите леторасти. Гъсениците се развиват за 35-45 дни.  Обикновено към първата половина или средата на юни започват да какавидират в местата на повредата. Какавидният стадий продължава 8-15 дни.

Пеперудите летят от втората половина на юни до началото на август. Яйцата се снасят главно по горната страна на листата, на групи от 40-50 до 220, разположени като люспи на риба. Те са покрити със секрет от придатъчните полови жлези на женската пеперуда. Яйчният стадий продължава 10-15 дни и след излюпване гъсениците отиват по местата на зимуване.

Повреда: Гъсениците нагризват листата и ги оплитат с копринени нишки, по няколко заедно.

Възрастно

Възрастно

listozavivachka-jaica-2403221

Яйца

listozavivachka-gasenica-2403221

Гъсеница

listozavivachka-povreda-2403221

Повреда