У нас е разпространена повсеместно и често е видът с най-голямо значение като плътност и нанесени щети. Предпочита по-влажни райони, с високо ниво на подпочвените води, разположени по течението на реките. Напада цвекло (захарно, кръмно и салатно), слънчоглед, памук, картофи, фъстъци, детелина, соя, грах, фасул, краставици, дини, пъпеши, зеле, лук и др., а от плевелните растения – лобода, повитица, паламида, щир и др.
Ипсилоновата нощенка развива две-три поколения годишно. Зимува като напълно развита гъсеница и какавида в почвата.
Женските снасят яйцата си разпръснато или на купчинки от 10-15 до 200-250 по долната страна на листата, разположени близо до повърхността на почвата и по самата повърхност на почвата. Средната плодовитост е около 1500 яйца. Ембрионалното развитие протича за 3-4 дни при температура 25-300С, но при по-ниски температури е 2-3 пъти по-бавно.
Излюпилите се гъсеници отначало се хранят по плевелните растения, а по-късно мигрират по културните. Повредите са както при Зимната нощенка. Гъсениците имат пет възрасти – всички отрицателно фототропични. Най-вредни са в последните три. Изхранването през пролетта продължава 45-60 дни, а при летните поколения завършва за 14-21 дни.
След като завършат развитието си какавидират в почвата (в землиста камера), на дълбочина 5-6 cm, около мястото на повредата. Какавидният стадий, в зависимост от температурата, е от 11 до 17 дни. Пеперудите от второ поколение летят през юли-август, а от трето – през август-септември.
Едно поколение на Ипсилоновата нощенка (от яйце до имаго) протича от 35 до 60 дни, в зависимост от температурата и хранителните гостоприемници.
Гъсеницата е землисто-сива до сиво-кафява, с надлъжна по-светла ивица на гърба. Дължината на тялото е 45-55 mm.
Какавидите са тъмнокафяви, дълги 19-25 mm.
© 2025 ORGANIC INVEST BIO PROTECTION Ltd.