Микотоксини в царевицата: каква е връзката с царевичния стъблен пробивач и как трихограмата помага

Микотоксините са невидим риск за реколтата

Когато говорим за загуби при царевицата, най-често мислим за неприятели като царевичния стъблен пробивач. Но има още един проблем, който остава невидим – микотоксините.

Това са токсични вещества, образувани от гъби като Fusarium и Aspergillus. Те могат да се развият както на полето, така и по време на сушене или съхранение на зърното. Освен че намаляват качеството на продукцията, микотоксините представляват риск за здравето на хората и животните и могат да направят реколтата негодна за реализация.

Защо микотоксините са опасни?

Микотоксините не засягат само реколтата. Когато замърсеното зърно се използва за производство на фуражи, токсините могат да окажат влияние върху здравето на животните, като намалят продуктивността, отслабят имунната им система и създадат репродуктивни проблеми. При някои микотоксини, като афлатоксините, част от приетите токсини могат да преминат и в продукти от животински произход, например в млякото. Затова контролът върху микотоксините е важен не само за земеделските производители, а и за безопасността на храните, които достигат до всички нас – деца, възрастни и цели семейства.

Каква е връзката между вредителя и микотоксините?

Много производители не знаят, че повредите от неприятели са една от основните предпоставки за развитие на гъбни инфекции.

Когато гъсениците на царевичния стъблен пробивач прогризат стъблата и кочаните, те създават входни отвори за патогени. През тези наранявания гъбите проникват много по-лесно в растението и при подходящи условия могат да започнат да образуват микотоксини.

Затова борбата с неприятелите не е важна само за добива. Тя е важна и за качеството на зърното.

Най-опасните микотоксини при царевицата

При царевицата най-често се срещат афлатоксини, фумонизини, дезоксиниваленол (DON) и зеараленон (ZEA). Те могат да окажат сериозно влияние върху здравето на животните, да намалят продуктивността и да създадат проблеми при търговията със зърно.

Рискът от тяхното развитие се увеличава при топло и влажно време, наличие на механични повреди, нападение от неприятели и неподходящо съхранение.

Как трихограмата намалява риска?

Трихограмата не унищожава гъбите и не разгражда микотоксините.

Нейната роля започва много по-рано.

Тя паразитира яйцата на царевичния стъблен пробивач още преди да се излюпят гъсениците. Така се намалява броят на неприятелите, ограничават се повредите по растенията и се намалява вероятността гъбите да проникнат през наранените тъкани.

По този начин трихограмата е важна част от интегрираната стратегия за производство на по-здрава и по-качествена царевица.

Биологичната защита е с най-добър резултат, когато започва навреме

Най-добри резултати се постигат, когато трихограмата се освободи при началото на летежа на царевичния стъблен пробивач. Тогава тя намира яйцата на неприятеля и прекъсва жизнения му цикъл още преди да се появят гъсениците.

Колкото по-малко повреди има по растенията, толкова по-малък е и рискът от последващи гъбни инфекции.

Защо мониторинга е толкова важен

Контролът на царевичния стъблен пробивач не е само въпрос на опазване на добива. Той е важна стъпка към производството на качествено зърно с по-нисък риск от замърсяване с микотоксини.

Когато неприятелите се контролират навреме с трихограма, растенията остават по-здрави, а вероятността за развитие на Fusarium и Aspergillus намалява. Именно затова биологичната защита е не само инвестиция в реколтата, но и в нейното качество.

Разгледайте нашите решения за биологична защита на царевица: ТУК

Разгледайте нашите решения за биологична защита на различни култури тук: https://trichogramma.bg/magazin/