ORGANIC INVEST BIO PROTECTION Ltd.

Видът е разпространен повсеместно. Напада кръстоцветните растения – културни и диви: главесто, цветно и салатно зеле, алабаш, турнепс, ряпа, репички, рапица, репица, синап, овчарска торбичка и др.

Женските снасят поединично или на малки купчинки (обикновено 3 до 5 яйца) по долната страна на листата, главно покрай жилките и по дръжките на листата. Средната плодовитост е от 70 до 150 яйца, а максималната над 300-350. Гъсениците от първо поколение обикновено вредят по кръстоцветните плевели. Най-вредни у нас са гъсениците от второ и следващите поколения.

Гъсеницата е зелена до жълто-злелена, с кафява глава. По тялото има брадавички, от които излизат черни власинки. Дължината на тялото достига 9-11 mm.

Какавидата е вретеновидна, светлозелена до жълтеникава към края на какавидния стадий. Поместена е в рехав копринен пашкул. Достига до 8 mm.

Излюпените гъсеници отначало минират листата отдолу и се хранят с паренхимната тъкан. В мините гъсениците престояват 2-3 до 5 дни, след това ги напускат (тъй като нарастват) и се хранят като изгризват долния епидермис и паренхима на листата, без да засягат горния епидермис. Възрастните гъсеници изгризват по листата отвори с различна големина и форма. Отворите са значително по-малки от тези, предизвикани от белите зелеви пеперуди или нощенките. Много често гъсениците се хранят с нежните централни листа, като ги унищожават напълно. Повредените растения образуват малки зелки с неправилна форма. Зелевият молец е особено опасен неприятел за цветното зеле (карфиола). При него гъсениците навлизат в цветната глава и се хранят със съцветията. При всички кръстоцветни нагризват пъпките, цветовете, шушулките и връхните части на растенията. Гъсеници се откриват и във вътрешността на шушулки от рапица, нагризващи семената, а последното поколение минира и нагризва котиледоните и първите лиса на поникващата зимна рапица.