Запознайте се с различните видове трихограми, които отглеждаме:

Трихограма брасика

(Trichogramma brassicae)

Трихограма еванесценс

(Trichogramma evanescens)

Запознайте се с различните видове трихограми, които отглеждаме

Трихограмите са полезни насекоми – много дребни осички, с размери 0,3-0,7 мм, които намират изключително широко приложение в биологичната растителна защита в цял свят.
Ролята, която им е отредена от природата и от човека се дължи на способността им да опаразитяват яйцата на вредни насекоми, като по този начин ги убиват.
Контролът на икономически важни неприятели като царевичния стъблен пробивач, памуковата и зелевата нощенки, шарения гроздов молец и много други доказано е най-успешен и с най-траен ефект чрез прилагане на трихограма по т.нар. метод на сезонна колонизация.

Заради ценните им качества и възможността за масовото им размножаване, учени от цял свят повече от столетие продължават да изследват видовия състав, биологичните и екологичните им особености и приложение в практиката.

Как действа трихограмата?

Трихограмите се отнасят към сем. Trichogrammatidae, но най-голямо практическо значение имат видовете от род Trichogramma

В България са установени повече от 10 вида, които при нашите условия могат да развият до 14 поколения годишно.
Преживяват зимата като предкакавида в яйцата на гостоприемника си – нощенки, листозавивачки, педомерки, бели пеперуди и др. по плевелни растения и в растителни остатъци.

Жизненият цикъл на трихограмите (както и на други многоядни ентомофаги) не е синхронизиран с този на гостоприемниците им и това е една от причините за масовото им развъждане в биолаборатории и използване по метода на сезонната
колонизация. Непрекъснатото развитие на трихограмите (големият брой поколения) през вегетационния период се осъществява благодарение на смяната на гостоприемниците, а късият жизнен цикъл им позволява да се развиват във висока
численост и да осъществяват значително биологично регулиране.

Женските осички се ориентират при търсене на яйцата на гостоприемника по отделените от него специфични миризми (кайромони). Първо “проверяват” яйцата на гостоприемника с антените си и едва след това започват да снасят.
Обикновено в едно яйце на гостоприемника се снася по едно яйце на паразита, но при по-едри яйца може да се снесат и повече. Още при снасянето на яйцето женската вкарва в яйцето на гостоприемника секрет, който прекъсва
развитието на ембриона и разрушава неговите органи и системи. Външно, паразитираните яйца променят оцветяването си в сиво-черно или черно. Женските осички допълнително убиват известен брой яйца, като ги нараняват с яйцеполагалото
си и се хранят със съдържанието им.

Световните и особено европейските политики в областта на селското стопанство налагат ограничаване на използваните пестициди, следователно алтернативните методи ще увеличават дела си във всяка една система за растителна
защита. Биоагенти, като трихограмата, ще са едно от най-използваните средства за контрол на неприятелите в следващите години. Перспективите за масовото им приложение при редица важни земеделски култури и в горите са много
големи, а навли

Икономически ползи

Биологичната растителна защита води до намалено нападение на вредители и болести, по-добро взаимодействие и взаимна естествена защита на културите, повишаване ефективността на селскостопанските технологии, което в крайна сметка води до по-високи печалби и екологично чиста продукция.

 

Стратегически ползи при работа с ентомофаги

  • Увеличение на добивите с 20-30%.
  • Висококачествена продукция
  • Разселването на ентомофаги води до запазване и увеличаване на популациите от полезни микроорганизми и насекоми
  • Опазване на горния плодороден почвен слой
  • Намалени разходи за растителна защита
  • Не води до поява на устойчиви раси и щамове