Шарен гроздов молец
Lobesia botrana Den. et Schiff.

Разред Lepidoptera, Сем. Листозавивачки – Tortricidae

Гостоприемници

 Лоза. В България е разпространен повсеместно. Предпочита сортовете с мискетов аромат и жълто-зелена ципа на зърното и най-силно напада Мискет Отонел, Перл дьо Ксаба, Царица на лозята, Мискет хамбургски, Тамянка, Чауш, Димят, Болгар, и др., а по-слабо – сортовете без мискетов аромат и с виненочервена, тъмносиня, тъмночервена и синьочерна ципа на зърното, като Мерло, Мавруд, Каберне Совиньон, Кардинал, Аликант буше, Пино ноар и др.

Жизнен цикъл

Развива 3 поколения годишно и зимува като какавида, предимно в цепнатини по и под кората на лозовите растения и органично в почвата.

Летежът на пеперудите от презимувалото поколение започва, когато средната денонощна температура на въздуха, за десетина дни, се повиши над 10-120С – обикновено през април и продължава до края на май – средата на юни. Пеперудите са активни привечер и в началото на нощта. Средната плодовитост е от 25 до 50. 

Яйцеснасяне

: Яйцата се снасят поединично, главно по прилистниците на цветните бутони и дръжките на ресите. Продължителността на яйчния стадий е от 4 до 10 дни. Ларвният стадий продължава 18-26 дни. Гъсениците какавидират главно в местата на повредата. Какавидният стадий е 5-7 дни.

Летежът на пеперудите от второ поколение започва обикновено през втората половина на юни и приключва към края на юли. Пеперудите от това поколение снасят яйцата си по ягоридата и зазряващите зърна. Температури над 35-36оС и влажност на въздуха под 40-30%, както и топлите и сухи ветрове са неблагоприятни за пеперудите, които живеят кратко (само няколко дни) и снасят малко фертилни яйца.

Пеперудите от трето поколение летят от края на юли – началото на август до втората половина на септември. Те снасят яйцата си по зазряващите и вече узрели зърна на гроздето. Гъсениците какавидират в местата на зимуване.

Ларва

Изхранените гъсеници прогризват кръгъл отвор по стъблото, замрежват го с паяжина и какавидират в рехав пашкул. Пеперудите от новото поколение се появяват 2-3 седмици след какавидирането и летят от втората половина на юни до края август.
Снасят яйцата си главно по царевицата. Излюпените гъсеници отначало се хранят в пазвите на листата, а след това се вгризват в стъблата, където правят вертикални и хоризонтални галерии, изпълнени с огризки, екскременти и оплетени с паяжинни нишки. През есента напълно развитата гъсеница прави рехав пашкул в остатъците от нападнатите стъбла и там презимува.

Повреда

Гъсениците от първо поколение изгризват цветните бутони и ги оплитат с копринени нишки. По тези нишки повредата лесно се установява още в началото на вредната дейност. Гъсениците често нагризват разклоненията на ресата и части от нея опадват на земята. По този начин те предизвикват загиване на много повече цветни бутони, отколкото са в състояние да повредят пряко. В зависимост от сорта, една гъсеница може пряко да повреди от 40 до 80, а косвено от 85 до над 170 цветни бутона. Три-четири гъсеници могат да унищожат напълно една реса.

Гъсениците от второ поколение повреждат зърната с големината на грахово зърно (ягоридата), а при ранните сортове и зазряващите зърна, като ги нагризват, изгризват вътрешността им и семената. Слабо ги оплитат с копринени нишки. Една гъсеница поврежда от 7 до 24 зърна.

Гъсениците от трето поколение повреждат зазряващите и узрелите зърна, като слабо ги оплитат с копринени нишки. Една гъсеница поврежда от 12 до 18 зърна. Повредите, причинени от второто и третото поколение, създават благоприятни условия за развитие на гъбни болести, причинители на гниене на гроздето, като Botrytis cenerea и др., с което размерът на вредата се увеличава.