Източен плодов червей
Grapholita molesta

Разред Lepidoptera, Сем. Tortricidae

Гостоприемници

У нас видът е разпространен повсеместно. Поврежда леторастите и плодовете на повечето овощни култури (без череша и вишна). Предпочита праскова, но може да е опасен за круша, дюля и кайсия. През първата половина на вегетацията поврежда предимно леторасти, а през втората половина – плодове. При висока плътност неприятелят може да затрудни формирането на короната при младите праскови, тъй като поврежда върховете на леторастите и спира растежа, а повредите често надвишават 50-60%. Нападението по плодовете през август-септември може да надвиши 40-50%. При кайсията леторастите се нападат по-слабо, но нападението по плодовете е още през юни. По дюлята видът се развива през целия вегетационен период и може да предизвика повреди от 20-40% по леторастите през юни и над 80% по плодовете през октомври. По крушата нападението по леторастите е символично, но по зазряващите и зрели плодове червивостта може да надвиши 30-40%. По плодовете на сливата и ябълката нападението е случайно, но се проявяват предпочитания към някои нови сортове.

Жизнен цикъл

Видът има предпочитания към субтропичен климат, но се развива успешно и при условията на умерения климат в нашата страна. В зависимост от района, метеорологичните условия през годината и хранителните гостоприемници, у нас източният плодов червей развива от 2 до 5 поколения годишно. Зимува като гъсеница в пашкул, разположен под кората на стволовете, скелетните разклонения, растителните остатъци и в почвата. Какавидирането през пролетта започва през март, във фаза разпукване на пъпките на прасковата.

Яйцеснасяне

Яйцеснасянето започва от 7 до 12 дни след началото на летежа и съвпада с образуването на завръзи по прасковата и масовия цъфтеж на късните сортове круши, сини сливи, череши и вишни. Женските снасят яйцата си поединично, по долната страна на листата и по младите леторасти. Средната плодовитост на една женска е сравнително ниска и варира от 5-6 до 15-20 яйца.

Ларва

На цвят варира от жълтеникава до бледо розова, кремава и червена, в зависимост от храната. Дължината на тялото достига 12 mm. 

Какавидата е кафява. Дълга е 10-12 mm. Поместена е в плътен копринен белезникав пашкул. Преди имагинирането почернява.

След изхранването си гъсениците какавидират в пашкул, във и около мястото на повредата – в ходовете и галериите, в чашката на плодчетата, в завити малки листенца и прилистници, непосредствено до хода в леторастите и т.н. Продължителността на какавидния стадий е 8-15 дни.

Повреда

Излюпените гъсеници се вгризват предимно във върховете на младите леторасти и се хранят със зелената невдървесинена тъкан. Изгризаните ходове при прасковата и кайсията са дълги от 3-4 cm до 10-15 cm, а при ябълката и крушата са 1-3 cm. След като достигне до по-твърда тъкан или започне обилно отделяне на смола, гъсеницата преминава в съседен летораст. Една гъсеница може да повреди от 2-3 до 6 летораста. Част от гъсениците загиват от осмоляване. Върховете на повредените леторасти увяхват, а по-късно изсъхват. Ако ходът е по-дълъг може да се получи и прегъване. Растежът на тези клонки спира, като при някои по-буйно растящи сортове се наблюдава “изметляване” – в основата на повредените леторасти започва растеж на множество нови, по-слаби, гъсто разположени леторасти. Гъсеници на неприятеля могат да бъдат открити само в леторасти, на които връхчетата още не са изсъхнали напълно. Ако не бъдат отчупени повредените леторасти остават дълго в короната.

Гъсениците от второ поколение вредят както първо поколение, но към края на периода (юли) все повече се срещат и повреди в месестата част на плодовете. При дюлята се повреждат предимно леторастите,

Гъсениците от трето и четвърто поколение продължават да повреждат леторастите, ако има активен растеж, но все повече се атакуват и плодовете. Повредените плодове се деформират или загниват, а когато се прекъсне проводящата тъкан между дръжката и костилката те преждевременно дават признаци на узряване и окапват.